Интервю с Колийн Ливингстън

С
Who?

лед дълги опити от екипа на Legacy of Kreya успяхме да се свържем с Грета Дарлинг Фокс - единственият журналист, успял да вземе интервю от Колийн Ливингстън. След срещата с мистериозния автор тя бе преживяла катарзис и настояваше да се срещнем по изгрева на първото юлско слънце на Голи връх.

Пристигайки на уреченото място и време, нашият екип завари госпожица Фокс в оранжева роба, седнала в поза лотoс, тихо напяваща си някаква мантра. Когато най-накрая установихме контакт, се убедихме бързо, че единственият шанс да получим взетото от Колийн интервю минава през стриктно спазване на инструкциите на журналистката. Изглежда тя твърдо бе решила да минем през процедура за кармично пречистване. Медитирахме седем часа, прекъснати само за седем минутен скромен обяд - купичка сланутък и хапка хляб, натопена в червено вино.

В края на деня обаче тя удържа на думата си, изпя ни песен, посветена на залязващото слънце, връчи ни рядък препис от интервюто и торбичка с прасадам и ни заръча да отворим сърцата си за любовта и да приемаме нещата такива, каквито са. Дълбоко замислени за смисъла на живота ние се отправихме по тесните пътеки към София и сега, с известно закъснение от набирането на недотам четливия препис, предлагаме това интервю на вашето внимание:


"За взимането на някои интервюта един журналист може да чака с месеци, а понякога дори години. Такъв е и настоящият случай. Въпреки че се свързахме с Колийн Ливингстън още в края на миналата година, инспирирани от появата на книгата му „Мъдростта на царя“, уви, чак сега успяваме да се вредим за дългоочакваната среща с него. Няма да влизам в подробности колко телефонни разговора бяха проведени, колко предишни уговорки се провалиха в последния момент, заради неотложни ангажименти на зарития с работа господин Ливингстън... И да не забравя най-необичайното в цялото начинание: Колийн категорично отказа да даде интервю по интернет, така че бях принудена да предприема пътуване до Бавария и китното средновековно градче, чието име ще запазя в тайна, където даровитият автор работи над новите си произведения. Като споменахме нови творби, в редовете по-долу ще прочетете и една неочаквана и радостна новина за всички фенове на книгите-игри.

За щастие, уча културология в Хайделберг, така че след няколко часа път влакът ме остави на централната гара в тихата съботна утрин. И ето ме по улиците на приказно красивия град, крачеща с трепет към дома на Колийн. Писателят е намерил така нужното творческо усамотение в малка къщичка на тиха уличка, на едва стотина метра от световноизвестната Духовна семинария. Пристъпвам нервно от крак на крак и позвънявам нерешително на звънеца на входната врата. Когато дочувам доближаващите се стъпки, сърцето ми се разблъсква прединфарктно. Когато вратата се отваря, едва не загубвам съзнание, но гледката на самия Ливингстън, облечен в старомоден сив двуред редингот, скорострелно ме освестява. Скоро се озоваваме в скромния откъм мебели, но претрупан с книги кабинет на писателя, където отпиваме дъхав цейлонски чай от сини порцеланови чашки, а аз задавам първия си въпрос.

Грета Дарлинг Фокс: Разкажете ни малко повече за себе си.

Колийн Ливингстън: Роден съм в малко селце близо до Пещера, родителите ми са наследници на белогвардейски имигранти, а според майка ми родословието ни може да се проследи до Распутин. Обожавам планините и като дете съм прекарвал дни наред по тучните поляни на Родопите. Някъде по това време усетих в сърцето си порив към Бога – нашият Творец и Създател. Веднага след падането на режима през 89-а година родителите ми се преселиха в Германия, защото в България навлизаше пошлостта и мутрокултурата, а за хора, стремящи се към духовното, нямаше място. Въпреки това обичам родината си и бих искал някой ден да се върна отново там и да я заваря цветуща райска градина!


В: Какво ви провокира да преплетете така майсторски жанра на книгите-игри с поучителна библейска история за цар Соломон? Кога всъщност е писана книгата- игра „Мъдростта на царя“?

О: Въпреки че напуснах България още като дете, научих за книгите-игри и те бързо ми станаха любими. Родителите ми по това време имаха малка транспортна фирма и техните шофьори ме радваха с всяко ново издание. Така дори в Германия аз познавах имената на Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, Джордж М. Джордж, ... Някъде по това време интересът ми към християнството и по-конкретно евангелизма се засили. Написах „Мъдростта на царя“ към края на 90-те, може би беше 99-а или 98-а година, и изпратих ръкописа за един конкурс. След това не получих никакъв отговор и не знам какво е станало с книгата, затова бях много изненадан да разбера, че сред колекционерите в България има нейни издания.


В: Споделете с многобройните си читатели вашите бъдещи творчески планове.

О: Съзнавам, че „Мъдростта на царя“ беше по-скоро детски експеримент, но мисля, че съм извлякъл нужните поуки. „Самсон“ е един доста по-сериозен продукт, който ще се хареса и на порасналите деца, поне така се надявам. Освен това имам публикувани няколко разказа и сборник с поезия на немски, както и по-сериозна монография, посветена на живота и смъртта на Юда Искариотски, по скромното ми мнение – най-просветения ученик на Иисус. Що се отнася до нови книги-игри, в близките месеци нямам планове да пиша такива, но ми се върти в главата един сюжет за къс разказ, посветен на отец Калахан, а след него, ако е рекъл Бог, мога да зарадвам читателите си с две книги-игри. Едната осветлява живота на Александър Македонски, а другата е епизод от духовните пътувания на отец Валенс, ако, разбира се, Ейдриън Уейн ми позволи да използвам героя му.

В: Откъде идва вашият толкова задълбочен интерес към Стария Завет?

О: Вижте, преди да приема Иисус Христос като мой спасител, съм посветил хиляди часове от живота си в изследване на различни религии и философии – будизъм, кришнарство, конфуцианство, даоизъм, шинтоизъм, шаманизъм, вещерство, сатанизъм, юдеизъм, ислям, както и няколко десетки течения на християнството... В „Самсон“ дори има няколко препратки към философиите на древен Китай и Индия. Някои хора наричат Вехтия Завет митология, но в тази „митология“ се крият чудни образи и сюжети, които завладяват умовете на хората хиляди години. Ненапразно дори и Холивуд последните години се е обърнал към Библията за вдъхновение!

В: Сега е време да си поговорим за книги-игри. В тази връзка съм ви донесла един малък подарък. /подавам на учудения Колийн копие от „Котарака и Черният нарцис“/

О: О, а аз се надявах, че това е „Котаракът и Абаносовият дракон“ /смее се/. Отдавна имам първата книга на Ал Торо и ако трябва да съм честен, съм му почитател, но повече от носталгията ми към книгите-игри и детството. Ако бях прочел историята в юношеска възраст, сигурно щеше да ми е една от любимите книги-игри.

В: Добре, а кои са ви любимите книги-игри и автори от юношеските ви години?

О: Моят любимец си остава Колин Уолъмбъри. Донякъде това е и причината за псевдонима, който си избрах. Харесвах също и книгите на другите автори, но все още сантиментите ми са към Колин – той постигна своята цел, научи децата от нашето поколение да четем и да харесваме книгите. Въпреки че вече съм раздал повечето си книги-игри, почетно място в библиотеката ми заема „Полетът на грифона“ с автограф от автора. Редом с нея стоят „Нощта на върколака“, книгите, в които помагаш на вълшебника Сиян, както и поредицата за Дик Ченси...

От тандема Уейн и Блонд помня, че „Сонора“ ми беше много любима, а също така „Варварският бог“ и „Принцът на Алкирия“. Към поредицата за Валенс сега имам най-сериозни забележки, но те са от чисто теологическо естество. При Майндкрайм основното беше схемата на играта. Той правеше увлекателни схеми, но чисто литературно не успяваше да ме грабне. От друга страна, поредицата за Хлапето (писана под псевдоним, ако не се лъжа) навлизаше в твърде сериозни, дори мрачни теми. Не мисля, че подобни книги трябва да се четат от подрастващите, защото в тях преобладават насилието, алкохолът и наркотиците. Книгите на Джордж М. Джордж за индианците също могат да влязат в графата ми любими, както и тази за риароните. Мога да изброявам още заглавия и автори, но неминуемо ще пропусна нещо или някого, затова, за да няма обидени, ще спра дотук.

В: А какво мислите за Новата вълна?

О: Мисля, че това е един добър опит за реанимация от старите фенове, но за съжаление, съвременните тийнейджъри сякаш не се интересуват от книги-игри... Въпреки това не мога да не спомена моя фаворит – „Големите приключения на малкото таласъмче“. Самият аз съм се посветил на Бога и не мога да имам деца и жена, но имам прекрасна племенница, която много харесва книжката, а и доколкото разбирам, отзивите са преобладаващо позитивни. „Калоян и златният печат“ също ме изненада положително, защото е трудно да се напише книга по българската история, която да постигне нужното ниво, но Георги Караджов се е справил много добре със задачата си. Имам някои дребни забележки към редакцията, но на фона на цялото ниво на книгата това са наистина козметични проблеми. За Ал Торо вече споменах, книгата ми хареса, но там проблемът е, че поредицата спря и не зная дали авторът желае да я продължи. А има потенциал, бих се радвал да видя нещо ново от него. Същия проблем съзирам и при Ейдриън Уейн. „Асасините на Персия“ за мен е по-слаба от историите в по-ранния му период. По-сериозният ми проблем обаче е, че авторът нееднократно заявява, че ще продължи поредицата, ала засега остава само с думите. Истина е, че в началото бе Словото, но знаете, казано е и „По делата им ще ги познаете“... Всъщност ако не беше Новата вълна, надали бих седнал да напиша „Самсон“. Но когато разбрах, че „Мъдростта на царя“ се чете и коментира, се зарадвах и вдъхнових да сътворя нещо ново. Тук е моментът да спомена, че чета с интерес всеки коментар и съм готов да напиша книга-игра по желание на читателите – стига да не ме отклонява твърде встрани от собствените ми търсения.

В: Като споменахте „Мъдростта на царя“ – казахте, че сте изненадан, че книгата я има издадена. Мислите ли да направите по-сериозен тираж, тъй като в момента се намират само единични бройки?

О: Не, както вече казах, не мисля, че нивото на книгата е достатъчно добро. Надали ще има особен интерес към нея, а и предпочитам да се концентрирам върху новите творби, които пиша.

В: Не мога да не ви задам и един малко провокативен въпрос. Някои от нашите читатели ще сметнат, че сте някакъв сектант. Из http://forum.knigi-igri.bg/ даже се прокраднаха подобни съмнения.

О: Какво означава сектант? Говорил съм с православен монах, според когото католиците са сектанти... Аз съм открил своя път и своята истина, но не я натрапвам на други хора. Веднъж в Родопите се заговорих с една възрастна жена и тя ми каза, че всички религии са цветя в градината на Бог. Това е една много красива метафора. Мисля, че всички ние, хората, можем да живеем в мир и сговор един с друг, ако уважаваме възгледите на другите.

В: Бихте ли ни разрешил да публикуваме ваша снимка или да издадем истинското ви име?

О: Не мисля, че има нужда. За момента предпочитам да остана под псевдоним, а образите са тленни – те идват и отминават. Важно е какви дела ще оставим подире си.

В: Пожелайте нещо на българските почитатели на книгите-игри!

О: Бъдете винаги търсещи и отворени за нови преживявания и откровения."

 

* Екипът на сайта не може да гарантира, че горният материал има 100% достоверност.

( 19.07.14 г. )

Назад