Интервю с Емануел Керо

П

реди броени дни за първи път в България излезе първата преводната френска книга-игра „Съновидение”, с която дадохме началото на нашата нова поредица от преводни книги-игри „Призвание Герой представя”. Взехме интервю с нейния автор, Емануел Керо, дадено специално за българските читатели.

Здравей, Емануел! Разкажи ни нещо повече за себе си. С какво се занимаваш в живота и как стана автор на книги-игри?

Здравейте! На 36 години съм и живея в западната част на Франция, близо до Атлантическия океан. Работя в данъчната администрация... но не си мислете, че някой ден ще напиша книга-игра на тази тематика. :)  От край време имам две големи страсти: книгите и игрите. Още от дете тормозех родителите си и всички мои приятели като ги карах да играем най-различни игри. Когато в края на осемдесетте се натъкнах за първи път на книгите-игри, логично се вманиачих по тях и от тогава е любовта ми към този жанр. След време постепенно ги изоставих за сметка на ролевите и настолните игри. Преди около осем години попаднах на един френски форум, където се събират фенове на книгите-игри, и така интересът ми към тях се възобнови. На този форум, "Rendez-vous au 1" („Отиди на епизод 1”), съществува конкурса Yaztromo, в който участват всички автори-любители със своите книги-игри. Феновете във форума четат произведенията на кандидатите, пишат своите мнения за тях и гласуват за тези, които най-много са им харесали. Това ме ентусиазира и аз да участвам с моя книга-игра. Като за първи опит „Мечът на Ешнар” се прие много добре и затова написах продължение - „Петият батальон”. Последваха други две книги-игри: „Съновидение” и „Кръв по лозата”.

Кои са любимите ти книги-игри и какви предпочиташ?

Може би защото много харесвам ролевите игри, където играчът понякога развива героя си с години, предпочитам дългите поредици от книги-игри с един детайлен и добре описан свят, в който героят се пренася в следващата книга. Затова харесвам много поредиците „Пътят на тигъра”, „Кървав меч”, „Самотният вълк” и френската поредица за отец Жан. Ако трябва да съм по-конкретен, любими са ми „Бездната на обречените”, книга четвърта от поредицата за Самотният вълк, която предлага една страхотна военна битка, както и „Узурпатор”, третата книга от Пътят на Тигъра, най-вече заради впечатляващите противници, срещу които се изправяш.

Разбира се, предпочитам книгите-игри да са добре написани, но за мен частта с играта е много важна. Въпреки че харесвам доста книги от поредицата Битки Безброй, често намирам за прекалено трудно да стигнеш до края, без да мамиш. А аз не обичам да мамя, докато чета книга-игра... Като изключим това, „Изпитание за шампиони” ми е сред най-любимите заради специфичната си състезателна атмосфера.

Френска книга-игра на български... Как се случи така, че именно „Съновидение” е първата френска книга-игра, която достига до българските фенове?

С мен се свърза Николай Гьошев от екипа на „Призвание герой” във връзка с идеята му да започне нова поредица от преводни книги-игри. Идеята беше да е произведение, което да не е в типичното фентъзи. „Съновидение” беше най-подходяща в това отношение и така се получи, че точно тя бе преведена на български.

Както аз, така и повечето французи, знаем твърде малко за България. Това, което ме заинтригува беше, че при вас има една голяма общност на фенове на книгите-игри и че са издадени на хартия много книги-игри, написани от български автори. С голям ентусиазъм се включих в този проект за публикуване на „Съновидение” на български.

Какво те накара да напишеш книга-игра на тази тематика? Вече няколко от прочелите книгата ни питат дали да очакват продължение. Планирал ли си такова или някое друго в този лъвкрафтски стил?

Останалите ми книги-игри всичките са в един и същи фентъзи свят, така че „Съновидение” е изключение с тематиката си.  Различна е и с по-малкия си обем, тъй като другите ми книги-игри са по 200 епизода, а някои дори 400.

Като дете израстнах с филмите на Джон Карпентър и книгите на Стивън Кинг, и двамата повлияни от Лъвкрафт. Освен това, една от любимите ми ролеви игри е Зовът на Ктхулу, която се развива в света създаден от автора от Провидънс. Повлиян от нея реших да напиша книга-игра, вдъхновена от този известен писател, който е особено популярен във Франция. Изборът на имена и места в „Съновидение” също е повлиян от вселената на книгите му.

Не е планирано продължение на „Съновидение”. Както в разказите и книгите на Лъвкрафт, които са one-shot”, сценарият не предполага подобно нещо. Но пък имам желание да напиша друга книга-игра в същата вселена.

Какви са бъдещите ти проекти свързани с книгите-игри?

В момента работя основно върху комикс-игри, които ще бъдат издадени във Франция от издателство Makaka. Приключих сценария за първата, Captive, която трябва да излезе в края на тази година. Нарисувана е от MC. Разказва се за един полицай в нашето съвремие, чиято дъщеря е отвлечена. Той трябва да я освободи с помощта на двама свои колеги. Цялото приключение се развива в едно странно имение, като атмосферата е много близка до компютърната игра Alone in the dark (още от влиянието на Лъвкрафт!).

Също така пиша и сценария за друга комикс книга-игра, която е предвидена за началото на 2015 г. и се илюстрира от Benjamin Jurdic. Този път приключението е в един фентъзи свят с азиатски елементи, където главният герой е професионален убиец. Ако кажете, че това много прилича на Пътят на тигъра, ще се съглася с вас.

Що се отнася до стандартните книги-игри, планирам края на тази година да приключа третата книга от поредицата „Слава след смъртта”, от която част са „Мечът на Ешнар” и „Петият батальон”. Тази поредица е написана в първо лице, така сякаш самият главен герой разказва приключението.

След около месец ще идваш в България? Каква е причината за твоето посещение тук и ще се срещнеш ли с тукашните фенове на книгите-игри?

Да, в края на месец май пристигам в София, като планирам да остана в България за около година. Искам да разгледам вашата страна, която ми е напълно непозната, да имам време да пиша, да науча български език. Заради последното съм се записал в образователна школа за чужденци.

Имах силно желание за подобна временна промяна в живота, но без да съм наясно точно към коя държава да се насоча. Въпреки че на младини пътувах много, държавите от Източна Европа са ми напълно непознати. Така че, когато Николай се свърза с мен по повод на „Съновидение”, ми хрумна идеята точно това да е дестинацията, която да избера. След като прочетох в интернет отзивите на французи, пътували до България, направих своя избор. Всички са останали възхитени както от красотата на страната, така и от гостоприемството на българите.

Разбира се, ще се радвам да се видя с феновете на книгите-игри в България. Затова и трябва бързо да напредна с българския език, за да се разбираме по-лесно.

Благодаря ти, Емануел! Очакваме те скоро в България.

(29.04.14 г.)

Назад